Тълкувателни решения

Тълкувателно решение на ОСГТК ВКС 2/2023 /Перемпция, прекратяване, давност.

  1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници.
  2. При направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели.
  3. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Решение № 10 КС за юрисконсултските възнаграждения.

Отхвърля искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.
последно изм., ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., последно доп. ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г.)

Решение № 37 от 24.02.2021 г. ВКС гр.д. 1747/2020 г. за давността.

Тълкувателно решение № 6/2012 ВКС ОСГТК – въпроси за разноските.

Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК – Въпроси за принудителното изпълнение.

Тълкувателно решение № 4/2013 г. ВКС ОСГТК – Въпроси на заповедното производство.

Тълкувателно решение № 6/ 2014 г. за внасяне на гаранция пред ВКС.

Тълкувателно решение № 3/2015 г. за – Въвод във владение, Разноски по принудително изпълнение режим на лични отношения и др. действия.

Тълкувателно решение № 5/2015 г. ВКС ОСГ – Възлагане на имот с приращение.

При придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание публична продан, ако в постановлението за
възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително
изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от
съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан,
ако същата представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се
приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява
несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се
прилага на общо основание.

Тълкувателно решение № 1/2015 г. ВКС ОСГТК – Принудително изпълнение и особен залог, продажба на недвижим имот част от търговско предприятие заложено по ЗОЗ, заличаване на възбрана след публична продан.

1. Трето лице, придобило движима вещ, предмет на договор за
особен залог, след вписване на договора в Централния регистър на
особените залози, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13,
ал. 1 ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год., в
сила от 30.12.2016 год.), ако е придобило вещта от вписан залогодател
или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения
върху нея особен залог, независимо от липсата на вписване на залога по
партида на праводателя му в Централния регистър на особените залози.
Не е допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ (редакция до
приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.)
върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице –
приобретател на тази вещ, което има положението на залогодател по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (при посочената редакция на закона), ако
разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в Централния
регистър на особените залози.

    2. Продажбата на недвижим имот като част (елемент) от заложено
    по реда на ЗОЗ (в редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016
    год.) търговско предприятие е деривативен придобивен способ.
    Вписаните ипотеки и възбрани се запазват.
    Погасяват се само залозите, учредени по реда на ЗОЗ.

    3. Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
    наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение
    по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на
    публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично
    предвидените от закона хипотези.